ВОЙНИШКО Денят започва с първата цигара в пакетчето от вътрешния джоб и с тая неизменна жажда стара по още неживяния живот, с усмивката на твоето момиче от снимка, дълго пазена с любов, със мисълта, че още си обичан, със нежния душевен благослов, със песента на подранили птици, със изгрева, с росата и с цветя, със ласкавия полъх на ветреца, със ромона на зреещи жита... Денят отлитна – сякаш влак край гара. Ден – кратък – като всички земни дни. Със двадесет изпушени цигари, със спомени, с надежди и мечти... |