ЖАДУВАМ за зеления покой на очите ти. Но дори на снимката, която пазих толкова дълго, те вече бягат от моя поглед... Жадувам за спокойствието, което вдъхва твоята усмивка. Но дори на снимката лицето ти вече е строго и безизразно... Копнея за нежната ласка на твоите топли длани. Но дори и в сънищата ми те вече само ме отблъскват... Изгубих те, мое мило съкровище! Изгубих те... |