Ключ за спомени Намерих ключ от родната си къща. Позеленял от времето и от потта ми, висеше на връвчица на тавана на спомените ми, забравени отдавна... Вратата за ключа я няма вече, и няма вече къща за вратата. Отдавна влизам в нея само нощем във сънищата си и ключ не ми е нужен. А той - ключът - висеше там забравен със още други два-три ключа: ключът от мойта първа Шкода; ключ също от студентската квартира и ключ, за който нямам спомен, но сигурно е важен, щом го пазя... И ето ме - в ръката със ключове, които вече няма как да ползвам. И всеки лекомислен би ги хвърлил, но не и аз, защото са ми нужни. Най-лесно е да хвърлиш ключ в боклука. Да го запазиш на тавана - то е спомен. И някога все може да потрябва. Във друг живот.... Или на други хора ... |